Външният дълг на България е нараснал с над 12% през 2025 г.
Размер на брутният външен дълг (частен и държавен) по години (информацията е налична на сайта на БНБ):
2019: 37.716 млрд. евро
2020: 38.594 млрд. евро
2021: 41.269 млрд. евро
2022: 44.190 млрд. евро
2023: 45.750 млрд. евро
2024: 50.487 млрд. евро
2025: 48.916 млрд. евро
2025 (ноември): 54.259 млрд. евро
Как (да) се изразходват средствата от новия дълг?
Как да се намали досегашният външен дълг или да се изплати?
Как да се предотврати бъдещо увеличение на външния дълг на България?
Въпроса е политически. Част от пъзел. Първо ни трябва правителство, което не ни краде и лъже. Тогава ще има по-добро израсходване на бюджета и евентуално пари за покриване на дългове.
Това нищо не е. Даже е отмалял. Реално ако го пресметнеш с инфлацията, външният дълг на страната се е смалил. Дълга се е обезценил кажи речи. България има добра фискална политика.
Да, нищо не е в сравнение с този на големите европейски икономики, но за икономика като нашата, в която не почти нищо не се произвежда, а предимно изнасяме суровини и внасяме готови продукти, си е доста.
Защо смяташ, че е добре да се теглят още заеми? Не е ли по-добра идея да върнем, каквото имаме да изплащаме и да мислим как да разпределим парите от държавния бюджет, без да се стига до помощ от други държави? ЕС предлага възможности за безвъзмездно финансиране, които могат да се използват вместо да се теглят заеми (така и така плащаме солиден членски внос).
И аз мисля, че тегленето на заеми само по себе си не е проблем. Проблем е как тези пари отиват при едни определени субекти, а не по реалните нужди като инфраструктура, образование, здравеопазване и т.н.
Тоест по-скоро ни трябва някаква държавна система ( софтуер ), където много ясно да се вижда всяка една стотинка къде отива и по какъв начин и това да бъде обстойно дискутирано от държавната телевизия БНТ.
Ако заемите се разглеждат като инвестиция, каквато те реално трябва да са, и се влагат в нещо, което ще има възвръщаемост (в сферите, които ти си изброил), да, те са необходими. Само че всички сме наясно каква е реалността в момента.
Освен това трябва да има някаква граница какъв заем да се тегли, защото ако се натрупа прекалено голям дълг, следващите поколения биха имали голям проблем с изплащането му.
Това със софтуера, който предлагаш, звучи много добре.
Кой би трябвало да има достъп до него и да въвежда данните? От най-ниското ниво служители до най-високото или само тези отгоре, които взимат решенията как да се разпредели бюджетът?
При въвеждането на такива огромни суми в системата трябва да се вземе предвид киберсигурността и избора на фирма, на която да се повери задачата. И то не заради изтичане на данни (както при ЕГН-тата), защото тук целта е всичко да е прозрачно и всички да имат достъп до информацията, а за да не се подменят цифрите.
А, и ако може, да не теглим още 1 млрд. евро заем от ЕС за изработката на софтуера, ако качеството му ще е като на част от сайтовете на държавната администрация.
Дали такава идея е осъществима в България? Защото на теория звучи като идеален вариант. (Дано и други потребители се изкажат и го подкрепят или да предложат друго решение, което според тях би работело.)
Може би някаква малка група/отдел към някоя вече съществуваща институция, които цялата им работа е да следят тези конкретни бюджети, да ги описват, подготвят за публикуване и да ги пращат към БНТ ( или който има интерес ).