Образованието в България често се свежда до запаметяването и възпроизвеждането на конкретен обем информация. По-малко се говори за усвояването на други умения, не по-малко важни за личностното развитие на учениците, като например критично и аналитично мислене, емпатия, емоционална интелигентност.
По какъв начин могат да бъдат развити тези умения и как степента на усвояването й би могла да бъде “измерена”?
Когато сме малки, ние учим с действия - играта е най-добрия начин да развием умения. Това, което липсва на образованието е практичната част. Разбирам, че няма как за всеки предмет да се ходи на определени места, но може да се започне с нещо дребно - финансите, физика, химия са все неща, които не изискват скъпи или специфични неща. Системата ни не работи добре.
Мисля, че в Швеция теорията е подплатена и с практика в училищата: учи се даден урок, например нещо, свързано с природата, и след това се провежда урок на открито, за да се видят нещата в реална среда (например видове дървета, птици и т.н.) Може би трябва да проучим каква точно е учебната им програма там и да видим дали можем да привнесем нещо. У нас се залага на сухата теория - и тя е нужна, но ако не се приложи наученото на практика, фактите се забравят.
За емпатия - може би повече четене и обсъждане на художествена литература; съвместни проекти в училище, някакви доброволчески дейности - да видят учениците, че има хора в нужда и да се научат да приемат различните.
Критично мислене: може би да се усвои умението да се задават въпроси.
Нека останалите потребители споделят мнение!