У част от учениците се наблюдава апатия и липса на интерес за развитие. Това се изразява в незаинтересованост към учебния процес и липсата на дисциплина през учебно време, което оказва влияние и върху концентрацията на останалите ученици и създава трудности на преподавателите.
Какви са причините за апатията и липсата на интерес при някои от учениците?
Как може да се преодолее този проблем?
Системата е основен дефект. Апатията се “изгражда” в учениците до някаква степен.
Първо, учебната програма е претоварена. Учениците учат прекалено много предмети едновременно, а от тях се очаква високо представяне по всички. Всеки учител държи неговият предмет да бъде приоритет, което води до постоянно натоварване и усещане за безкрано “гонене на оценки”, а не за реално учене. Когато количеството доминира над смисъла, мотивацията изчезва.
Второ, често начина на преподаване е твърде теоретичен и сух. Липсва връзка с реалния живот, липсва практическо приложение и свобода за дискуисия. Зубърстване и преразказване. Това убива естественото любопитство.
Трето, системата се движи с темпото на средното или по-слабото ниво в класа. В резултат по-мотивираните ученици се отегчават, защото материала се повтаря и се усвоява твърде бавно. От друга страна, учителите понякога насочват усилията си основно към по-силните ученици, което демотивира допълнително останалите. Така се създава усещане за застой и несправедливост.
Според мен може да се преодолее всичко това само чрез дълбока структурна промяна: